Познато ли Ви е това: „Ти си по-големия/голямата, трябва ти да отстъпиш! Той/тя е малък. Ти си голям/а, защо не си оправил стаята, …?“.

Ако нещо не е свършено вкъщи, то отговорност за това носи по-голямото дете, защото малкото е малко за това. И така, годините минават, но моделът остава и се затвърждава. Малкото дете се научава, че винаги има кой да носи вината за това, че нещо не е изпълнено или свършено, и този някой не е той. По-голямото дете вече губи своя авторитет пред по-голямото, защото дори и да му каже: „ Хайде, оправяй с мен стаята, защото мама/тате ще се карат“, по- малкото винаги знае, че може и да не участва в подреждането, защото ще се скарат на по-голямото. По този начин, по-голямото дете губи авторитетът и уважението на по-малкото, което в бъдеще се отразява на тяхните междуличностни отношения и по-специално на доверието и близостта им едно с друго, като вече зрели личности.

Ето защо мили родители, пазете авторитетът на своите деца. Поощрявайте доброто поведение и коригирайте неприемливото

Авторитетът е градивният елемент за всяко семейство.