Един от начините да разберете е да попълните въпросника „Вашето дете свръхчувствително ли е?“ на Илейн Н. Арон, д-р. автор на книгата “Свръхчувствителните деца”. Мисля, че книгата е прекрасна и ви насърчавам да я купите, ако имате свръхчувствително дете. Нейният въпросник по-долу ще ви помогне да разберете

Моля, отговорете на всеки въпрос възможно най-искрено. Оградете „Да“, ако се отнася за вашето дете и „Не“ ако не е рно и не се отнас за вашето дете.

Въпросник

Моето дете……

1 Да Не Стряска се лесно

2 Да Не Оплаква се от определени материи дрехи, шевове или етикети.

3 Да Не Обикновено не се радва на големи изненади

4 Да Не Учи по-добре чрез подкрепа, отколкото от наказание

5 Да Не Изглежда сякаш чете мислите ми.

6 Да Не Използва по-висок изказ, за неговата/нейната възраст.

7 Да Не Забелязва и най-малката промяна

8 Да Не Има интелигентно чувство за хумор.

9 Да Не Изглежда много интуитивен.

10 Да Не Трудно му е да заспи след вълнуващ ден.

11 Да Не Не се справя добре с големи промени.

12 Да Не Иска да се преоблече, ако е мокър или с пясък.

13 Да Не Задава много въпроси.

14 Да Не Перфекционист е.

15 Да Не Забелязва страданието на другите.

16 Да Не Предпочита тихата игра.

17 Да Не Задава дълбоки, провокиращи размисъл въпроси.

18 Да Не Много е чувствителен към болка.

19 Да Не Притеснява се от шумни места.

20 Да Не Забелязва дребни детайли.

21 Да Не Преценява дали е безопасно преди да се изкачи високо.

22 Да Не Работи най-добре, когато не присъстват непознати.

23 Да Не Усеща нещата в дълбочина.

Ако сте отговорили с “Да” на 13 или повече въпроса, детето ви вероятно е свръхчувствително. Но запомнете, че никой психологически тест не е толкова точен, че да определи това как да се отнасяте към детето си

И сега какво?

Първо, приемете, че това е чудесна черта. Това не е болест или синдром. Нито пък е нещо ново, което е измислено или „току-що открито“. Това е вроден темперамент или стил, който се среща при около двадесет процента от децата и те трябва да бъдат отглеждани с разбиране. В противен случай като възрастни те са склонни към депресия, тревожност и срамежливост. Често биват наричани прекалено чувствителни, погрешно етикетирани като „проблемни деца“ (и в някои случаи погрешно диагностицирани с разстройства като разстройство с дефицит на вниманието).

Отглеждането на свръхчувствително дете може да създаде някои родителски предизвикателства, особено що се отнася до дисциплината.

Емоционално чувствителните деца лесно се претоварват. Те плачат често, тревожат се, че често ще си навлекат неприятности, и се нуждаят от голяма доза увереност. Те също така усещат всяка емоция интензивно. Това означава, че те вероятно ще станат превъзбудени, доста ядосани и супер уплашени.

Някои чувствителни деца не са само емоционално чувствителни, но също така са чувствителни към всичко физическо, което задейства сетивата им. Силни шумове, ярки светлини или определени текстури.

Следователно чувствителните деца се колебаят да опитат нови неща и се борят да се справят с разочарованието. И взаимодействието им с връстници може да пострада, когато другите деца започнат да ги наричат ​​„хлапето, което плаче много“ или „хлапето, което лесно се ядосва“.

Докато строгата дисциплина може да помогне на някои деца да коригират поведението си, суровите наказания ще причинят повече проблеми на свръхчувствителното дете. Следните стратегии за дисциплиниране ще ви помогнат да осигурите дисциплината, от която се нуждае вашето чувствително дете.

Приемете тяхната чувствителност

Ако детето ви е свръхчувствително, не се опитвайте да променяте темперамента му. Вместо да гледате на детето си като на „хленчещо дете“, подчертайте неговите силни страни и дарби. Признайте как нещо, което може да е лесно за друго дете, може да бъде доста трудно за него.

Вместо да обвинявате децата, че са прекалено чувствителни, съсредоточете се върху това да ги научите да се справят с емоциите си по социално подходящ начин.

Осигурете им кът за почика у дома

Създайте „кът на спокойствие“ у дома с тихи дейности като книжки за оцветяване, слушалки с успокояваща музика или книги за четене. Насърчавайте чувствителните деца да използват кътчето за спокойствие, когато се чувстват претоварени.

Малкото време на престой може да бъде от ключово значение, за да помогнете на чувствителните деца да презаредят батериите си.

Задайте граници

Въпреки че може да е изкушаващо да промените правилата, за да избегнете разстройването на чувствителното дете, постоянните изключения няма да са полезни в дългосрочен план. Избягвайте да пренебрегвате поведение, което не бихте толерирали друго дете, просто за да запазите мира.

Ако вашата дисциплина е твърде непостоянна, те няма да са готови да се справят с реалния свят.

Научете детето си да изразява чувствата си с думи

Свръхчувствителните деца трябва да се научат как да изразяват чувствата си и трябва да научат подходящи начини да се справят с тези чувства. Използвайте емоционален коучинг, за да научите детето си как да идентифицира и да се справя с неудобните чувства по социално приемливи начини.

Чувствителните деца често показват на родителите как се чувстват с поведението си. Научете децата как да идентифицират чувствата си с думи. Наличието на дума, с която да свързвате даденото чувство, ще им помогне да общуват по-добре с вас, като същевременно ще ви позволи да разберете по-добре какво чувстват.