„Играта свърши! Прибирай конструктора! Време е за сън!“

Давате 5 минути за размисъл и реакция! Очаквате всичко да мине добре – детето прилежно да събере всички части на конструктора, с които така концентрирано е играло до момента, да ги постави в кутията и да се запъти към стаята си!

Да, но НЕ!

Детето ви отговаря: „ Не, не искам! Не ми се спи! Все ми прекъсваш играта, когато е най-интересно!

Усещате как гнева напира у Вас и отвръщате: „ Я не ми говори така“ „Бързо в леглото, казах!“

Детето продължава: „ Ти си най-лошата майка на света! Мразя те!

Сега вече Ви кипва и отсичате: „ Край! Никакъв конструктор, една седмица! Марш в стаята, веднага!“

Много родители се изкушават да изпратят детето в стаята му за наказание, където да помисли върху държанието си и да се успокои. В края на краищата какво можем да направим? Определено не може да се говори с него, когато е ядосано. Трябва да се успокои!

ЗВУЧИ ВИ ПОЗНАТО НАЛИ? МММ, ДА!

НО, какво се получава в дадената ситуация? Изпратили сте детето в стаята, за да се успокои – в крайна сметка, детето наистина ще се успокои, НО за съжаление, ще научи, че родителите му не приемат чувствата му, и че то само трябва да се справя с това страшно чувство „гнева“! След време, напълно очаквано е, като зрял човек, то да не умее да владее гнева си, да вика и избухва пред децата и партньора си!

И така, какво можем да направим, вместо това? Ние можем да помогнем на децата си да се научат да управляват гнева си отговорно. Това започва с приемането на техните емоции, в случая гнева, но без да се предприемат действия срещу него и да му предложим социално приемливи алтернативи за справяне с него!

Когато детето ви се ядоса:

1) Отразете чувствата на детето! Опишете нагледно ситуацията, която наблюдавате!

“Изглеждаш разтроен”. „О, явно нещо много те е ядосало, разгневило! Детето може да отговори като потвърди или отхвърли предположението на родителя, вербално или с мълчание!

2) Запазете спокойствие и изчакайте реакцията на детето!

Децата са като барометри за емоционалния климат около тях: ако сте стресирани, те ще бъдат също, ако сте спокойни, те също ще останат спокойни! Не забравяйте, че начина, по който Вие се справяте с вашия гняв, оказва влияние върху това, как Вашето дете управлява неговия гняв! Ако детето Ви види да хвърляте и блъскате, викате, когато сте ядосани, не се учудвайте когато то започне да хвърля и блъска играчките си навсякъде, когато е ядосано!

3) Приемане чувствата на детето и пренасочване разговора към действия когато емоцията е с по-нисък заряд вече:

Отхвърлянето и незачитането на чувствата на детето (“Ей успокой се, не е голяма работа” “Какво толкова станало?” може да има обратен ефект – детето може да се почувства неразбрано и неудовлетворено! Ето защо е важно родителят да отрази и приеме чувствата на детето си и да се опита да опише неговите желания и дори през призмата на въображението : “ Разбирам, че си ядосан, защото ти се играе, забавно ти е, а трябва да си лягаш, а ти не искаш”; “Би било хубаво, ако може да си поиграеш още 10 минути?” Представяш ли си как един вълшебник спира времето, стрелките на часовника замръзват и ти имаш още 10 минути за игра? Би било добре, нали? Знаеш ли, всъщност, ако утре се върнем по-рано ще имаш 10 минути повече време за игра с легото и ще можеш да построиш още по голяма кула! Нямада разваляме всичко, което си направил сега, а ще го запазим за играта утре! Аз мога също да се включа в играта, ако желаеш! „Хайде да лягаш сега да спиш, и да дойде утрешни яден по-бързо!“ Важно е да дадете на детето Ви нещо, което да очаква, нещо положително. Бъдете сигурни обаче, че може да изпълните обещанието, тъй като, ако искаме децата да спазват техните обещания към нас, то трябва първо ние да спазваме нашите към тях!

4) Посмейте се заедно

Смехът е чудесен начин да се потуши напрежението след като детето се е успокоило. Направете нещо, което да накара детето Ви да се посмее, но преди това се уверете, че моментът е подходящ и че детето не мисли, че се смеете на него! Ето някои неща, които можете да направите:

5) Кажете шега.

6) Прочетете забавна книга заедно.

7) Направи някоя физиономия. Това е най-ефективно с по-малки деца.